Прочетох тази статия, и напълно случайно, и докато я обмислях попаднах на една друга на сходна тема. Основен проблем който често се замазва когато се говори че няма хора които да заемат отворените позиции за работа е това каква е предложената заплата. В САЩ фермерите се оплакват че американците не искат да берат ягоди и за това им трябват мексикански имигранти. Ами разбира се че американците не искат да си счупят гърба да берат ягоди за надница под минималната работна заплата. Работници ще се намерят ако се вдигне заплатата и съответно се намали крайната печалба, но това не е компромис който собственика на фирмата иска да направи. Заплатата е вид цена – цена на това каква стойност допринася труда на този човек. Ниските заплати са особенно голям проблем за мобилността. Ако живееш в град А, а работата е в град Б, то заплатата в град Б трябва да може да ти покрива наема и битовите разходи в град Б. Това често не е факт.
Също така, от предложените данни в двете цитирани статии не е ясно какви точно са статистиките за незапълнените работни места. Примера за Добрич е само един пример. Какви са цифрите за страната? Лесно е да се намерят статистики за безработните, но проучване на пазара за работа е много по-трудно. Наистина ли толкова много (40% от младежите както в Австрия) могат да намерят реализация чрез такова чирачество? Или може би пък голяма част от отворените позиции са за високо-квалифицирана работна ръка и просто специализациите в университетите изостават от пазара?
Трябва да се има предвид, че голяма част от тези чирачески позиции, са за работа в сферата на услугите – механици, водопроводчици, и т.н. От една страна това е добе – такава работа не може са се out-source-не, но от друга страна България е в процес на демографски колапс и колкото по-малко хората, толкова по-малко е търсенето на такива услуги. А пък един път си на 16 и да се перобразоваш е много трудно.
